Пловдивската община Раковски приютява село Стряма, разположено в пределите на Горнотракийската низина и носещо името на река, която също е популярна. Землището на селото се намира в източна посока спрямо реката, а само осемнадесет км го делят от втория по големина български град. Инбекчии е старото име на населеното място, което то носи до 1893-та година и от тогава до този момент не е променяло сегашното си име. На първо време селото се разполага по брега на стрямската река, а се предполага, че възниква приблизително към 1400-та година. Ръжево Конаре и Калековец са други две съседни села, от които идват преселници в годините на деветнадесетото столетие. В разгара точно на националните църковни борби за независимост селото се сдобива с първия си храм, построен през 1840-та година със събраните от Михаил средства. Той е популярен сред местните жители със своето прозвище Влаха, вероятно поради района от страната, в който е роден.
За съжаление църквата на Стряма бива опустошена в резултат на земетресението в Чирпан, което се случва през 1928-ма година. Местните хора обаче веднага се залавят за работа и на мястото на църквата издигат малък по размери параклис, който кръщават Света Троица. Тази постройка възниква от събраните останки от църквата и оцелелите икони, а освен това някъде тогава започва подготовка за изграждане и на читалище. Селото се сдобива с още едно важно съоръжение, а именно – бетонен мост над река Стряма. Стените до покрива на новия храм са издигнати през 1941-ва година, като в тази инициатива много активно се включва местният свещеник. Единствената причина, поради която строежът на църквата е преустановен, е липсата на достатъчно парични средства. Стените все пак са иззидани и имат добър изглед. На първи юни 1944-та селото дава свидни жертви в борбата срещу фашистката диктатура в страната. Преди да бъдат разстреляни без съд и присъда, заловените партизани са държани плен в училището на село Калояново. Когато на девети септември официално комунистическата партия взима властта в страната, техният предводител за селото Запрян Фазлов дава заповед да бъдат избити общо 57 души. Така това клане се превръща в най-масовото за селото през целия период на комунизма.
Партизаните и ятаците от Стряма успяват да запазят контактите си с някои представители на комунистическата власт и поради тази причина то просперира, вместо да запада. Поземленият развъдник Чекерица е първото по-сериозно постижение на властта, той е построен през 1951-ва. На 14-ти юни 1956-та година пък в двора на тогавашната ветеринарна служба отваря врати за пръв път и здравно поделение, което е еквивалент на днешната спешна помощ. Такива здравни служби все още има в много села, но за съжаление в много от тях няма големи болници. На следващата година селото се сдобива и с фурна за печене на хляб, а през 1961-ва година официално е открита и новата сграда на читалището. 16 години по-късно отваря и местно училище, където се изучават местните ученици. През 1967-ма година в селото е извършена пълна електрификация, а паралелно с това то е водоснабдено. В по-ново време – през 2005-та, тук е обособена индустриална зона Раковски.
